* * *

Мома войник

Царят заповед издава,
като се война обяви -
кой син има да го прати,
иначе сам да иде.
Сите су синове имали,
имали и су ги пратили,
сал Стоян син немаше,
а има девет дъщере.
Стоян по двори ходеше,
дъщере люто кълнеше:
- Дъщере, девет дъщере,
девет у едън гроб да ви турим,
едън поп да ви опева,
една свеча да ви запалим,
що при вазе стар на война да идем!
Най-малка била Тодорка,
на висок чардак седела,
бурунджа свила предела,
бащини клетве дочула
и си на баща продума:
- Стига си, татко, по двори ходил
и дъщерете си люто проклинял.
Я иди доле на дюкяна,
купи пушка бойлия
и тая сабля френгия,
и още чифте пищове.
Купи ми войнишка премена.
Я че на бербер да идем,
като се от там завърнем,
войнишка премена че облечем
и на война че идем,
тебе от война да отменим.
Като се Тодорка премени,
зарами пушка бойлия,
запаса сабя френгия
и тия чифте пищове.
С чичови си синове
девет годин Тодорка воюва.
Никой Тодорка не познал,
че й жена воювала.
Царица сън е сънувала,
че има жена във войната
и си на царя думаше:
- Я купи хурка шарена
и тия медни кавале,
па гьи пред война пренеси,
нали е жена за хурка лакома -
тамо жена за хурка че се улови,
тамо че си жената познаеш.
Купил царя хурка и кавале
и си войната превел.
Най-напред минула Тодорка,
не зима хурка шарена,
най зима меден кавал.
Като с кавал засвири,
свите войници заиграли
и пак ю царя не познал.
Като си дома отишъл,
на царицата царя казал:
- Царице, моя княжице,
твоите сънища са лъжовни.
Царицата дума на царя:
- Преведи твойта война голема
през нашата башча широка,
жена е за башча лакома,
тамо че си жената познаеш.
Като гьи царя превел,
най-напред минула Тодорка,
една е ябълка откинула,
на четири ю разрезала,
на четири войника е дала
и пак ю царя не познал.
Като си дома отишъл,
на царицата царя казал:
- Царице, моя княжице,
твоите сънища су лъжовни.
Царицата дума на царя:
- Я да ги, царьо, заведеш,
у нашата баня широка,
тамо че си ти познаеш,
има ли жена у войната.
Като ги царя голи съблече
сви се войници у баня фърлиу,
сал едно войниче остало.
Царя войниче запитал:
- Войниче младо, хубаво,
защо се в баня не фърляш?
Войниче на царя продума:
- Царьо ле, царьо честити,
мене ме макя заклела,
у вода да се не купем.
Като си царя излезъл,
Тодорка се у баня фърлила,
с цела войнишка премена,
с тая пушка бойлия,
с остра сабля френгия
и с тие чифте пищове.
Тагава царя познал,
че у войната жена имало.
Като си царя отишъл,
на царицата царя казал:
- Царице, моя княжице,
твоите сънища са верни,
има жена у войната,
това е млада Тодорка,
она си баща от война отменила.
С какво да я царице дариме?
Царица на царя отвръща:
- С кофа жълтице дари ю
и си ю дома изпрати.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010