|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома войник
От царот извест е дошла:
- Кой имат син да прате,
кой нема, сам да си доди.
Иван си сина немаше,
а само една дъщеря,
една дъщеря Тодорка.
Тои се чуде и мае
какво да чини, да прави.
Как го зачула Тодорка,
та на баща си думаше:
- Я са не грижи, татко льо,
до къд' йе млада Тодорка,
ти не щеш войска да видиш.
Я иди, татко, я иди,
сабя френгия да купиш
и тънка пушка бойлиа,
и едно конче хранено,
аз ще на войска да ида
и млад войскарин ще стана,
никой не ще ме познае.
Стана Тодорка, отиде;
ходила седем години,
никой я нигде не познал;
кога е било на Лазар,
Тодорка е на ум дошло,
че и е мама на пазар,
както нейнине връсници.
В царски градини запяла,
запяла и припявала;
и нощ йе песен пела,
денье с войската ходила,
ка йе зачуло младо княхче,
а то на царят думаше:
- Туук има младо войскарче,
що пее ноще Лазаря.
Царят на княхче думаше:
- Я си заведи войската
на равно поле да играе,
д' играе хоро юнашко,
'сичките наред да гледаш,
дано момата познаеш.
На ред йе княхче гледало,
не можало да я познае.
Царят на княхче думаше:
- Я си заведи войската,
дето са хурки продават,
дано момата познаеш.
Княхче си войска зеведе,
пак си момата не позна...
Панагюрище (Миладиновци, № 86 - "Тодорка и княхче");
в сборника на братя Миладиновци песента е повторена още веднъж и под № 103 (бел.
съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|