|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома войник
Провикна се мома Бошнякиня:
- Кой като мен, девет години ходих
със аскер на сефер.
Сукно носих като синьо небе,
сабя въртях като кеседжия,
калпак кривях като делибаши,
пушка носих като ясно слънце,
коня яздих, коня вихровита.
Не угади нито един другар,
че съм мома, че съм мома.
Бог да убие пашата Софянска,
със него съм на баня ходила.
Той ме позна по дългите коси
и ме позна по бялото лице,
и ме позна по белите гърди.
Той поиска снага ми да кърши,
аз замахнах сабя дамаскина,
отсякох ми келявата глава.
Облякох си юнашките дрехи,
препасах си сабя дамаскиня,
накривих си калпака делибаши,
нарамих си пушка - ясно слънце,
възседнах си коня вихровита,
отидох си, отидох си у Бошняшка земя -
мома ходих, пак мома се върнах!
Медвен, Котленско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|