|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома войник
Вивдин тейко но двор ходи,
Вивдо ле, момне ле, Коладе ле,
по двор ходи, сълзи рони.
Де го видя хубава Вивда,
де го видя и попита:
- Ой те й тебе, стар ми тейко,
що по двор ходиш, сълзи рониш?
Отговаря Вивдин тейко:
- Всички имат синка да пратят,
да премята син-бял камък,
аз си нямам синка да пратя.
Отговаря хубава Вида:
- Купи, тейке, дрехи юнашки,
юнашки калпак, бошнашки,
сабя френгия, пушка бойлия,
че аз ще ида да премятам,
да премятам син-бял камък.
Чудили се всички юнаци:
- Бре, каква е таз гидия,
по ликата на жена мяза,
по търсата юнак мяза?
Хай да я заведем в чаршийка.
Ако й жена, тя й лакома,
тя ще земе тънката хурка.
Завели я във чаршийка.
Тя не взела тънката хурка,
най е взела меден кавал.
Чудили се всички юнаци:
- Брей, каква й таз гидия
по ликата на жена мяза,
по търсата юнак мяза?
Хай да я заведем в градинка,
в градинка, под жълта дюля!
Ако й жена, тя й лакома,
тя ще набере много дюли.
Завели я във градинка,
във градинка, под жълта дюля.
Хубава Вивда, хитра, разумна,
тя не набра много дюли,
най-откъсна само една.
Извади си сабя френгия,
на всеки даде по две парчета,
тя изяде сал едно парче.
Маломир, Ямболско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|