* * *

Мома войник

Янко ле, банко юбава!
Нишна се блага ябука,
удари бего у сарай,
излитна пиле от сарай,
на криля ферман изнесе
и на фермано пишано:
- Що е до седум години,
секи на войска да иде:
кой има сина да прате,
кой има чичо да прате,
кой има вуйко да прате!
Янко си нема ни сина,
Янко си нема ни чича,
Янко си нема ни вуйко,
он си има девет керки,
най-малата е Тодора.
Тодора итра, разумна,
на татко вели говори:
- Иди си, тате, на пазар,
купи ми коня хранена,
хранена коня седлана.
Купи ми руйо низамско,
купи ми пушка далянка,
купи ми сабя огнянка,
сбери ми верна дружина,
се таткова ми роднина,
я ке си идам на войска!
Ошел татко й на пазар,.
Купил й коня хранена,
хранена коня седлана,
купи й руйо низамско,
купи й пушка далянка,
купи й сабя огнянка,
собра й верна дружина,
се таткова й роднина.
Ойде Тодора на войска.
Кога ойдоя кай царо,
назърнала е царица,
скоро се е повърнала,
на царо вели говори:
- Царо ле, царо везире,
у войска имаш девойче,
дали кеш да го познаеш?
Назърна царо прегледа,
не можа да го познае.
Царо й вели говори:
- Оти ме, мори, излъга?
У войска немам девойче!
Царица вели говори:
- Царо ле, царо везире,
я ги отведи у башча,
сите ке китки да берат,
сите по една ке скинат;
което си е девойче,
оно ке скине две китки:
една на глава ке каче,
друга у пояс ке затне.
Па ги отведе у башча.
Сите скинале по китка,
Тодора итра, разумна
и она една скинала.
Не можал да я познае.
Царица вели говори:
- Царо ле, царо везире,
я ги отведи на пазар;
което си е ергенче,
ке да си купе тамбурче,
което си е девойче,
ке купе хурка, вретенче.
Сите ке дрънкат, ке поят,
мома ке преде, ке пое.
Па ги отведе на пазар.
Сите купиле тамбури,
Тодора итра, разумна
и она купи тамбура.
Сите си дрънкат и поят
и она дрънка и пое.
Не можал да я познае.
Царица вели говори:
- Отведи войска у поле,
тамо ке камен да хвърлят;
което си е ергенче,
пет крачки напред ке хвърле,
което си е девойче,
пет крачки назад ке хвърле.
Па ги отведе у поле.
Сите си камен хвърляле,
Тодора итра, разумна
и она камен хвърлила,
пет крачки напред хвърлила.
Царо й вели говори:
- Оти ме, мори излъга?
У войска немам девойче!
Па си служила три годин.
Дойде време да си ойдат.
Сите си коня чешале,
чешале коня седлале,
седлале и па свириле;
Тодора коня чешеше,
чешеше, коня седлаше,
лепа си песна поеше.
Тогай ми е царо познал
оти имало девойче.
Янко ле, банко юбава!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010