* * *

Мома войник

Личба ми се йе личила
вчера на новия пазар:
каурска войска ке иде,
кой има син и кой нема,
Банково син най-напреде,
он ке им йе бимбашия,
он ке им реди войската.
Сирак Банко по двор ходи,
по двор ходи, ръце кърши,
ръце кърши, съзи рони.
Догледа го Радулинка,
на баща си говореше:
- Ой ле, татко, мили татко,
защо, татко, по двор ходиш,
по двор ходиш, ръце кършиш,
ръце кършиш, съзи рониш?
Сирак Банко говореше:
- Радулинко, мила щерко,
какво язе да не плача!
Вчера ми се личба личи,
вчера на новия пазар,
се ги на войска писаа,
мене най-напред писаа.
А язека сина немам,
сина немам, син да прата,
брата немам, брат да прата,
па я да ида, не мога. -
Радулинка говореше:
- Мучи, тате, немой плака,
и това ли грижи береш?
Язе на войска ке ида,
я ке им сам бимбашия,
я ке им носа байрако,
я ке им мира войската
сос братучеда Йована
и с братанеца Стояна.
Току иди, мили тате,
току иди на нов пазар,
та ми купи чисто руво
и ми купи врана кона,
ка седлана - неяана!
Па станаа, та кренаа.
Била им йе бимбашия,
мирила им йе войската,
носила им йе байрако.
Па станаа, та кренаа,
па ойда дури код царо.
Кога било пред хубава,
пред хубава Лазарица,
влезнала йе в яхърето,
кона чеше, песен пое:
- Мила, грижна Лазарице,
за коя ми грижа идеш?
Мили мои девет сестри,
китите ле ми гайтанье,
свивате ле ми свилна руба,
купихте ле ми паун перо,
паун перо лазаричко?
Дочула я царицата,
та на царо говореше:
- Е ти, царьо, чести царьо,
мома имаш у войската!
Оцутра си по ранина
вов дъбоките яхъри
кона чеше, песен пое,
на песната наричаше:
"Мила, грижна Лазарице,
за коя ми грижа идеш?
Мили мои девет сестри,
китите ле ми гайтанье,
свивате ле ми свилна руба,
купихте ле ми паун перо,
паун перо лазаричко?" -
Па се чуди чести царо
що да чини, ка да чини,
какво мома да познае.
Проговори царицата:
- Е ти, царьо, чести царьо,
отведи ги у бахчата,
у бахчата, у цветкето,
росни китки да наберат,
та си гледай у войската:
сите китки ке наберат,
нанагоре ке и затнат,
щото си йе малка мома,
она китка ке набере,
ке я затне нанадоле.
Тамо ке си я познаеш
коя си йе малка мома. -
Па си стана, та си ойде,
отведе ги у бахчата,
зеа китки да берат.
Радулинка най-напреде
една страче откинала,
нанагоре го затнала,
царо не може да найде
коя си йе малка мома.
Па повеле чести царо:
- Айде д'идем в градината,
в градината, в ябъките,
да фърламе лечок джилит,
да бориме баш ябъки!
Ату си говори царо -
щото си йе малка мома,
она ке фърли в нишиньето,
ке обори цръвливите,
цръвливите, шупливите.
Па ойдоа в градината,
Радулинка най-напреде,
она фърли лечок джилит -
не го фърли де йе да йе,
на го фърли у връшките,
оборила баш ябъки.
Па не може да си найде
коя си йе малка мома.
Проговори чести царо:
- Айде д' идем на край море!
Ако си йе малка мома,
сите море ке загазат,
ке загазат най-напреде,
она ке чека най-отзаде,
тамо ке си я позная. -
Па си ойдоа на морето,
щото беше малка мома
ни стояла, ни чакала,
най-напреде загазила,
па не може да познае
коя си йе малка мома.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010