* * *

Мома войник

Прошетал ми Момчул войвода,
прошетал ми по диван високи.
Момчула има девет (мили?) керки,
осум керки со попа кърстени.
най-малата Безимка девойка.
Го догледа Безимка девойка:
- Що ми шеташ, стари татко мои,
що ми шеташ жално на умилно -
али ти се хазно доброило,
али ти се вино доточило,
али ти се ракия дослужи?
- Так ми, бога, моа мила керко,
хазно имам уще девет кули,
ни па ми се вино доточило,
ни ракия ми се дослужила.
Туку ми се мошне нажалило -
царот вика на войска да ходам;
сви кральои синове пратили,
а я немам сина да се пратам,
како съм я на старост ке ходам!
- Не бой ми се, стари татко мои,
ако сме си мие женска челяд,
а и тебе на мъка не т' остаам.
Да ми поеш на нова пазара,
да ми викнеш два млади бербера,
да напраат перчен на кръклийо,
да ми купиш коня делиинска,
да ми купиш руба делиинска,
да одбереш юначко оружье,
да ми земеш калпак делиински -
я ке ходам цару на индата!
Пак си отиде Момчула войвода,
пак отиде на нова пазара,
па си викна два млади бербера
и си купи коня делиинска,
и му купи руба делиинска,
му одбрало юначко оружье.
Направиа перчин на кръклийо,
се промени убава девойка,
се промени руба делиинска,
се оружа юначко оружье -
що си стаи калпак делиински,
на калпакот кърста от дуката,
му се фърли коню на рамена,
се сторило страшно делиище!
Право търгат Безимка девойка,
си отиде во цареа войска.
Пак си ворат негойте дружина,
па си сборат еден сос другийот:
- Се кральои на войска дойдоа,
а Момчула на войска не дойде;
той ми немат сина да си пратит,
откъде е овия делия?
Да не ми е од негои керки,
ай да пройдеме низ нова чаршия -
ако ни е убава девойка,
ке избират бистри огледала
и к' изберат шарени шамии;
ако ми е страшно делиище,
ке избират пусти остри саби!...
Си пройдоа низ нова чаршия -
тай не гледат шарени шамии,
туку гледат пусти остри саби;
тай не гледат бистри огледала,
туку гледат жълти боздугани...
- Ай да земеме по една китка цвете,
да й стаиме во десна пазуа,
утре, веднъж ке я извадиме -
ако ни е убава девойка,
а нейзино цвете ке повенет;
ако ми е юнак над юнака,
ке му седит китка разцутена.
Тия й стаиле во десна пазуа,
а девойка коню под седлото.
Кога веднъж китки извадиле,
свите китки како една й друга,
а не могле нея да познаят.
Си отидоа, битка си флегоа,
три години тамо си седоа,
а Безимка ич не си заспала.
Кога флезе четвърта година
и пущиа дома да си дойдат.
Кога дойде Безимка девойка,
па му сбори на нейзина майка:
- Слушай вамо, моа старо майке,
я ке легнам мало да преспиам,
три години ич сум си не спала;
али сама дур да се разбудам,
немой вие мене да будите!...
Спала тая една пол година,
ми почуло царот, ми разбрало,
али девойка на войска му била,
а засакал царот за сина му.
Па му дойде Момчулу войвода:
- Ке ми даеш Безимка девойка!
- Право кажам, мои господине,
како од войска тая е дойдена,
ми легнала тая да ми спиет,
уще не е тая разбудена.
- Изин дай ми, спиейки ке я земам!
Я туриа во стребрена кочия,
я однесоа цареи дворои.
Пропеале цареите петли,
а девойка ми се разбудила.
- Чуеш вамо, мои стари татко,
овя петли - цареите петли!
- Стани, синко, белки тия ми сът!
Се устрами Безимка девойка,
три години не ми прогоори,
веке нема тая се сторила,
измет чинит и работит много,
ама ич ми сбора не сборует.
Е навикале све нема-немачка:
- Айде нея ке я остаиме!
Завършиа той звезда Деница,
а Деница и бъргосборница.
Завършиа тия, я зедоа.
Пак излезе Безимка девойка,
со борина свекя да им светит.
Навъртела пръсти да му горат,
а от кола тая му викаше:
- Чуеш вамо, а мори немачке,
ако си нема, а ти кьора не си,
ал не вият пръсти т'изгореа?!...
А Безимка тогай засборела:
- Чуеш вамо, ей звездо Денице,
ей, Денице, ей бъргосборнице,
три године не сум засборела,
атер имам на мойот татко,
чес му имам на мойот свекор,
атер имам на моята майка.
Ниет имаф уще една година,
ниет имаф и я да не сборам.
Чес да имам на моя свекърва,
ме натера ти да си засборам.
Тогай царот ми се сострадуа,
а Деница ми я натерале,
натерале гуски да си чоат,
па Безимка царица остана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010