* * *

Мома войник

От царя хабер дошло,
млади войници да събират.
Кой има син - да го прати,
кой няма - сам да си иде.
Иван чорбаджи син няма,
той има девет дъщери -
най-малката е Русанка.
Всички Иван изжени,
Русанка само остана.
Иван по двори ходеше,
хем тъжен Иван, кахърен.
Русанка дума баща си:
- Баще ле, Иван чорбаджи,
що по двор ходиш и плачеш,
все тъжен и все кахърен?
- Как да не плача бе, чедо,
от царя хабер дошло -
всички войници да събират,
кой има син - да го прати,
кой няма - сам да си иде.
Утре ще войник да ида...
Русанка дума баща си:
- Баще ле, Иван чорбаджи,
ти иди, баще, ти иди,
във Вели паша чаршийка,
в Султан-селим джамийка,
та купи, баще, накупи,
юнашко конче хранено,
юнашка сабя френгия,
юнашки дрехи войнишки.
Та че ги, баще, донеси,
да се Русанка премени,
аз ще войниче да ида,
на царя да си услужа.
Та стана Иван чорбаджи,
та яхна конче хранено,
че си в Истамбул отиде,
във Вели паша чаршийка,
в Султан-селем джамийка.
Та купи Иван, накупи,
юнашка сабя френгия,
юнашко конче хранено,
юнашка пушка бойлия,
юнашки дрехи войнишки.
Та дойде Иван у дома,
та се Русанка премени,
че яхна конче хранено.
Всички в петък тръгнаха.
Русанка тръгна в събота
и пак ги на пътя застигна,
застигна и ги замина.
А кога са там отишли,
девет години служили,
никой я никак не позна.
Отишли в равна градинка
хубави цветя да берат,
на либе да ги изпращат.
Русанка една откъсна
и я на чело забоде.
Не могат да я познаят.
Всички дума думаха:
- Другари, верни сговорни,
хайде да я заведем
при хурки и при ликатки.
Всички ще хурки да берат.
Ако е мома Лефтера
много ще хурки бере,
на дружки да ги изпрати.
Кога са станали, тръгнали.
Всички хурки сечаха,
хем хурки, хем и ликатки.
Русанка една отсече,
само едничка си взема.
Другари се сдумали:
- Хайдете да я заведем
в росно зелено ливаде.
Където лежи момата -
там е тревата легнала.
Отишли, легнали, заспали,
Русанка никак не заспа.
На девет се мести премести,
никой никак да не я познае.
Минало, що се минало,
войска вече строена,
царят срещу войска седеше.
Една циганка минава
и си на царя думаше:
- Царьо ле, царьо честити,
имате една девойка
във войската, царьо, да служи.
Царят й казал:
- Я вземи, черна циганко,
едната девойка да познаеш.
- Не мога да я позная,
тя си е вече войниче,
войниче на девет години.
И царя на войска думаше:
- Ако можете, да я познаете.
Всички войници питаха,
всички гледаха и мислеха.
Никой не може да я познае.
Още три години служила
и така се войник върнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010