|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома войник
По двор ходи Нанко чобан,
Видо льо, момне ле, Коладе ле,
по двор ходи, сълзи рони.
Де го видя Вида мома,
Вида мома, най-малката,
отговаря Вида мома:
- Ой те тебе, стари тейно,
що ти ходиш и сълзи рониш?
Отговаря стари тейно:
- Ой те тебе, дъще Видо,
от царя ми хабер дойде -
който има син да прати,
син да прати, войник да служи,
на царя и на царицата.
Който няма сам ще иде!
- Мълчи, тейне, и не плачи,
а иди, тейне, у панаиря,
у панаиря, Узун чаршия,
че ми купи мъжки дрехи,
мъжки дрехи, хем юнашки,
тънка сабя, буйлум пушка,
мъжко конче, хем юнашко
и аз войник ще да служа.
Чи си отиде Нанко чобан,
че й купи мъжки дрехи,
мъжки дрехи, хем юнашки,
буйлум пушка, тънка сабя,
мъжко конче, хем юнашко.
Купи й ги, повърна са.
Облече ги Вида мома,
припаса си тънка сабя,
облече си мъжки дрехи,
обрамчи си мъжка сабя,
че възседна хранян коня,
че отиде татък долу,
дет се момци там събират,
там събират, камък мятат.
Опретнала се й мома Вида,
как се опретна и го метна,
и го метна най-далече -
тя ще бъде войводата,
тя ще води отбор момци.
Ковачите, Сливенско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|