* * *

Мома войник

Барабани бият, ле,
редом по селата, (2)
редом по селата
и по градищата.
Снощи ми е бела,
бела книга дошло -
кой си има сина,
сина да си прати.
Сите имат сина,
сина да си пратят,
сирак Бано, сирак,
он си сина нема,
сал си има Бано
девет милни щерки.
Най-малата щерка
Фика, джан Фикия,
она пасе, пасе
това сиво стадо.
Ойде Бано, ойде
към сивото стадо,
запита го Фика,
Фика, джан Фикия:
- Ой ле, тейко, ой ле,
ой ле мили тейко,
що си тейко, що си
угрижен, умислен?
Дали ти е, тейко,
сиво стадо малко,
дали ти са пари,
тейко, кусо дошли?
Я Бано й вели,
вели, ем говори:
- Ой ле, Фико, ой ле,
ой ле, джан Фикийо,
нито ми са пари,
пари кусо дошли,
нито ми е, Фико,
сиво стадо малко,
туку ми е друга,
друга грижа дошло -
барабани бият
редом по селата,
майки, бащи плакат,
синове изпращат.
Сите имат, Фико,
сина да си пратат,
сирак язе, сирак,
само сина немам -
иска яз да ида,
иска яз да вида.
Я Фика му вели,
вели, ем говори:
- Иди, тейко, иди
юд утре на пазар,
па ми купи, тейко,
това мъжко рухо,
и ми купи, тейко,
тая тенка пушка,
и ми купи, тейко,
тая остра сабя -
язе к' ида, тейко,
с браточед Стояна;
айде, тейко, айде,
юд утре на пазар!...
Та й купи тейко
това мъжко рухо,
та й купи тейко
тая тенка пушка,
та й купи тейко
тая остра сабя.
Ойде Фика, ойде,
на зла воскя ойде,
та си ойде Фика
с браточед Стояна.
Там седела Фика
цели три години,
дошло време, дошло
вече да се върне.
Стана Фика, стана
рано го в неделя,
кона чеше Фика
и си песна пее:
- Хой ле, мале, хой ле,
хой ле, стара мале,
като иде, мале,
мале, ден Великден,
чекаш ле ме, мамо,
яз да се завърна,
везеш ле ми, мамо,
таа бела сая,
плетеш ле ми, мамо,
тия шар чорапи?...
Дочула я царе,
царева царица,
та на цара вели,
вели, ем говори:
- Ой ле, царо, ой ле,
ой ле, честит царо,
тизе имаш, царо,
мома ю войната!...
Прикарал ги царо
през градска градина,
сите късат, късат
по две, по три китки,
и са ги турале
на тенката пушка,
па не може царо,
царо да познае,
че си има царо
мома ю войната.
Я царица вели,
вели, ем говори:
- Ой ле, царо, царо,
ой ле, честит царо,
закачи им, царо,
пръстен на буката -
кой не може, царо,
пръстен да прокара,
оно си е, царо,
мома у войската.
Никой не е можел
пръстен да прокара,
джан Фикия, море,
пръстен прокарала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010