|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома войник
Радуленка най-маленка.
Радуленкин стари баща
по двор ходи, ръце троши,
ръце троши, съзи роньи.
Согледа го Радуленка,
па на баща си говори:
- Тате ле, Банко джелепин,
защо, тате, по двор ходиш,
по двор ходиш, ръце трошиш,
ръце трошиш, съзи роньиш?
А баща ю говореше:
- Радуленко, мила щерко,
како по двор да не ходим,
како ръце да не трошим,
како съзи да не роньим?
Снощи ми се личба личи,
снощи вечер при чешмата,
личил я е протоджаро -
сите чат на войска да идат;
кой има сина, че прати,
кой има брата, че прати,
а я сиромах - никого,
н' имам сина, н' имам брата,
туку имам девет щерки,
десета е Радуленка,
Радуленка най-маленка.
Радуленка говореше:
- Тате ле, Банко джелепин,
отведи ме на нов пазар,
на нов пазар безистено,
купи ми руйо делийско,
и ми купи коня чапкънска,
и ми купи остра сабя
и ми купи тенка пушка,
и ми дай ти верен другар,
верен другар, чичин Стоян,
та язе чу тате д'ида,
д'ида тая силна войскя.
Послушал стари баща,
па стана'а утре рано,
отведе я на нов пазар,
на нов пазар безистено;
купи ю коня чапкънска,
па ю купи руйо делийско,
и ю купи тенка пушка,
и ю купи остра сабя,
остря сабя дамаскиня;
па ю даде верен другар,
верен другар, чичин Стоян.
Па си ойде Радуленка,
па си ойде силна войскя;
тури'а я бимбашия,
седела е девет годин,
покарало десетата.
Кога било пред Великден,
пред Великден на Цветница,
улезнала у яхъро,
да тимари врана коня;
кон тимари, песен пое,
у песено изговара:
- Мале ле, мила майчице,
направи ле ми кошульица,
кошульица от ружица;
навезе ли ръкавите,
ръкавите пауньето;
навезе ли бойовето,
бойовето иконите;
соши ле ми бела сая,
бела сая от трендафил;
направи ле китен гайтан,
китен гайтан за Лазара,
да играем ден Лазара?...
Дочула я царицата,
царицата низ одая,
па на царю говореше:
- Ей ти царьо, честит цару,
мома имаш у войската!
А царо ю говореше:
- Е царице, е кметице,
отде знаеш дека имам
малка мома в войската?
- Таком Бога, честит цару,
улезнала у яхъро,
кон тимари песен пое,
у песен'о изговара:
"Мале ле, мила майчице,
направи ле ми кошульица,
кошульица от ружица;
навезе ли ръкавите,
ръкавите пауньето;
навезе ли бойовето,
бойовето иконите;
соши ле ми бела сая,
бела сая от трендафил;
направи ле китен гайтан,
китен гайтан за Лазара,
да играем ден Лазара?..."
А царо ю говореше:
- Е царице, е кметице,
како мома да видиме?
Царица му говореше:
- Таком Бога, честит цару,
да купеме ситен гергеф,
да туриме у одая.
да купиме и тамбура,
да туриме у одая,
д' уведеме силна войскя,
д' уведеме у одая -
кое си е малка мома,
че завезе ситен гергеф;
кое си е младо момче,
че задрънка с тамбурата.
Послуша я честит царьо,
па купиле ситен гергеф,
па купиле и тамбура,
туриле ги у одая,
па увеле силна войскя.
Ели си е бимбашия,
улезнала най-напреде,
и сос нея верен другар -
у гергефо и не гледа,
па земала тамбурата,
задрънкала, запояла,
море, се юначки песни.
Па немогле да я познат -
излезнале низ одая...
Па се чуди честит царо,
како мома да си види?
Па царица му говори:
- Д' уведеме силна войскя,
силна войскя у градина -
кое си е малка мома,
че набере росна китка,
че я затне руса глава,
на главата десна страна...
Послуша я честит царо.
па увеле силна войскя,
силна войскя у градина.
Ели сие бимбашия,
улезнала най-напреде,
и със нея верен другар;
па набрала росна китка -
не затна я десна страна,
десна страна, руса глава,
но я затна на калпако,
на калпако на връшката.
Па не могле да я познат -
излезнале из градина...
Та се чуди честит царо,
како мома да познае!
Па царица му говори:
- Ей ти цару, честит цару,
да пратиме силна войскя,
да пратиме жежок амам!...
Послуша я честит царо,
пратиле ги жежок алам.
Ели си е бимбашия,
улезнала най-напреде,
и сос нея верен другар -
измила се най-напреде,
измила се, излезнала;
па по нея силна войскя,
улезнала жежок амам,
измиле се, излезнале -
па не могли да я познат!...
Кюстендил (сп. Наука (Пловдив), год. ІІІ, 1884, № 5-6, с. 468).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|