|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома войник
Телялин вика из града -
кой има син, кой няма,
кой няма да си откупи,
войната да си проводи.
Стоян си син нямаше,
нито пък да си откупи;
той има девет дъщери,
десета - Радка безимка.
Че седна Стоян, заплака
и си ги люто кълнеше:
- Девет сте, синко, девет сте,
до довечера да измрете,
в един гроб да ви заровя.
Десета Радка безимка,
тя на тейна си думаше:
- Тейно ле, стари старийо,
недей си кълна рожбите,
ами ме, тейно, заведи
при тибикчийни дюкяни,
взими ми пушка буйлииа,
и ново седло алено,
аз ще в войската да ида!
Тетю й всичко нагласи,
че си нанапред замина,
че й кончето подплаши,
Радка на конче думаше:
- Дъян ми, вран добър коне,
какво си видял да бягаш?
Кръв ще до корем да газиш,
хора до шия ще тъпчеш.
Отиде Радка в войната,
девет години е служила,
не можли да я познаят.
Царица й се присъни,
че има жена в войската,
тя си на цар думаше:
- Я да си, царьо, преведеш,
през тия чисти бъшчии,
жена е за овошка лакома,
тя ще се за нея улови,
тогаз ще да я познаеш.
Като ги цар преведе,
Радка най-напред вървеше,
една ябълка откъсна
и на дружина разряза.
Пак не я Радка познали.
Царица дума на царя:
- Я да ги, царьо, преведеш
през Бяло море да минат.
Като ги царя заведе,
никой не рачи да мине,
само се Радка наела
морето да си премине.
Че си Радка изплува,
на мрамор камък сред море;
че се в гърдите потупа
и на царя продума:
- Аз съм Радка безимка,
девет съм годин сукала,
в десетата съм отбита.
Жълтеш, Габровско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|