* * *

Мома войник

Царя си хабер изпраща,
изпраща, войска събира
от седем години нагоре,
от седем до седемнайсет,
от седемнайсет до трийсет,
кой има синка да прати,
кой няма сам да отиде.
Чорбаджи Добро, Добро ле
той няма синка да прати,
че той ще сам да иде,
той има девет дъщери,
той си по двори ходеше
и си ги люто кълнеше:
- Дъщери, девет дъщери,
в един ден всички да измрете,
в един гроб да ви заровя,
една свещ да ви запаля,
с един поп да ви опея.
Кога си нямам, дъщери,
от сърце мъжка рожба,
отмяна да ме отмени.
Бедната Радка най-малка,
девет е години сукала,
на деветата отбита,
тя си на чардак стоеше
и на баща си думаше:
- Тейко ле, стара старио,
стига си ходил по двори,
стига си, тейко, проклинал,
но стани, тате, да идеш
долу из най баш чаршия,
из праматарски дюкяни,
купи ми риба солдашка,
купи ми чифте пищови,
купи ми сабя френгия,
купи ми пушка бойлия,
купи ми конче хранено,
всичко ми, тате, донеси,
че аз ще, тате, да ида,
отмяна да те отменя.
Чорбаджи Добро, Добро ле,
той стана да си отиде
долу из най баш чаршия,
купил й дрехи юнашки,
купил й чифте пищови,
купил й сабя френгия,
купил й пушка бойлия,
купил й конче алено,
алено конче, хранено.
На това конче хранено
купил й седло сърмено
с позлатени зенгия,
всичко й това занесъл.
А че се Радка облече,
припаса чифте пищове
и тънка сабя френгия.
Тя се на конче преметна,
че стана Радка, отиде
с чичовите си синове.
Ходили и воювали
цели ми девет години,
като се войска завръща
в царюви равни дворове,
царица съня сънува,
че има жена с войската,
та си на царя думаше:
- Царьо ле, царьо честити,
нощес съм сън сънувала,
че имаш жена с войската.
Как ще я, царьо, познаеш?
Я си войници заведи
долу из най баш чаршия,
из бакалските дюкяни,
и на войници да кажеш -
кой какво иска да вземе,
да вземе да си избира,
подаръка ще е от тебе.
Там има хурки писани,
жена е за хурка лакома.
Най-напред жена кат върви,
у хурка ще се залови.
Царя войници завежда,
като войници вървяха,
нали си Радка усети,
не се у хурка улови,
най взема медна цафара,
вземала и засвирила,
кавал й свири говори:
- Води ни, царьо, води ни,
харизвай, царьо, залагай,
не ще ме, царьо, познаеш.
Като не са я познали
царя си войска повръща
и на царица думаше:
- Царице, моя кралице,
сънищата ти са лъжовни,
тук няма жена с войската.
- Я си войници заведи
в нашта, царьо, градина,
там има овошки всякакви,
жена за овошки лакома -
най-много ще си набере.
Царя пак войска завежда
в неговите градини.
Нали е хитра женица,
като войници вървяха,
вървяха си и си беряха,
като си Радка минала,
едничко зърно откъснала,
на четири го разряза
и го на трима подаде,
четвърто Радка изяде,
и там не са я познали.
Царя пак войска повръща,
ядосан дума царице:
- Царице, моя кралице,
сънищата ти са лъжовни -
тук няма жена с войската!
Царица царя продума:
- Царьо ле, царьо честити,
сънищата срещу неделя
винаги право показват.
Я си войници заведи
в наште бани широки
хубаво да се изкъпят.
Хубаво, царьо, да гледаш,
та ще си жена познаеш.
Царя войници завежда
в негови бани широки,
като войници вървяха,
вървяха и се събличаха,
и се в баните хвърляха,
хвърляха и се къпеха.
Радка на края остана.
Царя към Радка отиде
и си тихо продума:
- Войниче, мое ратайче,
що не се в бани окъпеш?
Радка на царя продума:
- Царьо ле, царьо честити,
когато, царьо, тръгнахме,
когато си от дом излязох,
на мене ми мама поръча -
смъртта ми от вода ще бъде,
във вода да не нагазвам!
Царя на Радка продума:
- Войниче, мое ратайче,
право царица казваше,
ти ще си жена с войската.
Докат си царя издума,
Радка се в банята хвърлила,
без да се Радка съблече,
хвърлила се и заплавала,
всред бани камък мраморен,
у камъка се улови
и се на него покачи,
срещу царя се обърна,
като му ясно казваше:
- Гледай ме, царьо честити,
слушай ме, не наслушай ми се,
туй ще ми е, царьо, виждането,
виждането, царьо, чуването!
Това си Радка издума
и се в баните хвърлила,
към другия край изплавала,
и си в селото отишла,
и така са я познали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010