* * *

Мома войник

Телалин личи по града,
по града, по Ехтимана;
протогер ока по село:
- Войници да се писуя,
кой има брата, да пише,
кой има сина, да пише!
Сиромах попо, сиромах,
нема ни сина, ни брата,
ратае не прибирая,
он си има девет мили черки,
десета Рада най-млада,
най-млада, най хубава.
Умислен ходи по дворо,
на стол си седне, уздъхне...
Рада на баща говори:
- Тате ле, мили татице,
по двор си ходиш уилен,
на стол си седнеш - уздъхнеш!?...
Баща на Рада говори:
- Татина Радо хубава,
телалин личи по града,
протогер ока по село,
войници да се писуя;
кой има брата, да пише,
кой брата, кой мили сина;
ратае не прибирая.
А язе, Радо, никого,
ни сина, Радо, ни брата...
Рада на баща говори:
- Тате ле, мили татице,
не бой се, тате, не бой се,
отиди Нова пазара,
купи ми коня делийска,
купи ми сабля делийска,
кликни си девет бербере,
косите да ми подбричат,
та кръкми да ми остава;
пиши ми верни дружина,
дружина от чичи брайкя.
Баща си Рада послуша -
отиде на Нова пазара,
купил ю коня делийска,
купил ю сабля делийска,
кликна си девет бербери,
подбричили ю косите,
оставили ю кръкмите,
писа ю верна дружина,
дружина от чичи брайкя...
Ойде си Рада войници,
седела млого, ни малко.
Мина се девет години,
никак не са я познали,
дека е Рада девойка.
Настана годин десета,
Рада у яхър улезнала,
па си на коня запея:
- Коньо ле, шаргалийо ле,
те стана девет години,
кико съм язе девойка -
никак не може ме позная,
дека съм войник девойкя,
сега че да ме позная!
Па си за дари зареди:
- Дарове, бели дарове,
дал' ви свекрове гледая,
или ви майка претриша,
или ви молци ядея?
Па я дочула царица,
па си на царо говори:
- Царьо ле, царьо честити,
у война имаш девойкя!
Царьо ю вера не фата,
па на царица говори:
- Кико че войник девойкя?
А она му говори:
- Царьо ле, царьо честити,
я ги отведи, отведи
на тая Нова пазара;
да кое си е девойкя,
че купи ясно огледало,
а кое си е млад юнак,
оно че тютюн да купи.
Итра е Рада, опака,
най-напред Рада излезна,
та купила ясно огледало.
Царьо си вера не фата,
и на царица говори:
- Царице, господарице,
у войни немам девойкя!
А она си му говори:
- Царьо ле, царьо честити,
я ги отведи, отведи
това росно ливагье;
да кое си е девойкя,
дека си лежи девойкя,
тамо че трева повене;
дека лежа момчета,
тамо е трева весела!...
Итра е Рада, опака,
девет легала менила,
на десетото легнала,
под нея трева весела -
па не са я познали,
дека е Рада девойкя...
Па кога са ги пущиле,
минали гора зелена,
настали поле широко,
нашли са сенкя дебела,
нашли са вода студена.
Пусти кладенци дълбоки,
редом се реда момчета,
редом се вода напия;
кога се Рада наведе,
пуста се игла строшила,
та ю се гърди видоя,
та тогай са я познали,
дека е Рада девойкя!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010