|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома войник
Окайва се Ненчо чобан, Коладе ле,
че си няма мъжка рожба,
най си има три щерки,
най-малката Вида мома.
Отговаря Вида мома:
- Ой те тебе, стар бобайко,
повикайте терзиите,
скороете ми мъжки дрехи,
мъжки дрехи, та юнашки!
Повикаха терзиите,
та скроили и ушили,
мъжки дрехи, та юнашки.
Облече ги Вида мома,
припаса си тънка сабя,
грабна си бюлюм пушка,
че отиде при юнаци,
при юнаци, при чардаци.
Юнаците камък мятат,
камък мятат, надмятат се.
Как го пое Вида мома,
как го пое, надметна ги...
Юнаците с куршум фъргат,
с куршум фъргат и надфъргат;
надфърга ги Вида мома,
надметна ги Вида мома...
Юнаци се спобутваха -
дали ми е Нанко чобан,
или ми е Вида мома?!
(...)
- Заведи я при хурките,
при хурките, при кавалите,
ако ми е Нанко чобан,
ще се спусне при кавалите,
ако ми е Вида мома,
ще се спусне на хурките!
(...)
най си пое меден кавал,
че засвири жално-милно,
жално-милно, разговорно:
- Ой ви вази, юнаци,
ази съм си по-юнак,
а не съм Ненко чобан,
а най съм Вида мома.
Хай наздраве, ой сайбийо,
от българи дал Бог здраве!
Горно Александрово, Сливенско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ); инф.
не помни добре текста и смесва имената.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|