|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома войник
Тодорка дума теня си:
- Теньо ле, старе буба ле,
от царя абер дафтаса,
кой има син - да го прати,
кой няма да си откупи!
Тодоркин Теньо из двора ходеше
и дребни сълзи ронеше.
Тодорка дума теньо си:
- Теньо ле, стара буба ле,
що си по двора ти ходиш
и дребни сълзи си рониш?
Аз ще си войниче да ида.
Купи ми пушка бойлийка,
и тънка сабя френгия.
Купи й пушка бойлийка,
и тънка сабя френгия,
купи й конче хранено.
Тя се на конче преметна
и си юнаци настигна.
Юнаци пак са назад обърнат,
един си други хортуват:
- Каква й тази работа?
В лице й мяза девойка,
в снага й мяза юначе.
Ай да я, холам, заведем,
на продафилцки панаир.
Ако й Тодорка Банкова,
там ще да познаиме,
там има хурки писани
и позлатени вретена.
Ако й Тодорка Банкова,
тя ще на хурки посегне
и на позлатени вретена.
И че са, олам, отишли
на продафилцки панаир,
юнаци гледат пушките,
Тодорка гледа на цветя.
Тогаз юнаци казали:
- Ако й Тодорка Банкова,
там ще да га познаем.
Е че са, олам, отишли,
на тая бяла Дунава.
Тодорка дума на конче:
- Конче ле, ти мое хранено,
ако Дунава преплуваш,
ще ти гривата позлата,
ще ти краката посребря!
Конче Дунава преплува
и си накрая излезе.
И се Тодорка провикна:
- Аз съм Тодорка Банкова!
Дропла, Балчишко; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ); теньо - от тейно.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|