* * *

Мома войник

Събрали се са, сбирали
до седем-йосем бащици
и седем-йосем керчици,
та ми ядеха, пиеха,
ле Стойкин баща, Тойке ле,
той ми не яде, не пие.
Я Стойкя си го питаше:
- Бане ле, бане ле, баще ле,
що ми ни ядеш, ни пиеш,
ем ницом нечиш в земята
и дребни сълзи оброняш?
- Как да ям, Стойке ле, да пия,
дойде от царя калезма
и от Господя миризма,
всички да идат, Стойке ле,
сильнему царю на помощ.
Синките имат отнема,
ле я си нямам отнема,
отнема да ме отнемат.
Я Стойкя си му говоре:
- Бане ле, бане ле, баще ле,
толкова ли ума нямаш,
ума нямаш, ука искаш!
Бре, яла пода, баще ле,
на град, баще ле, на пазар,
та ми, баще ле, прикупи
всичка юначка премяна
и врана коня хранена,
посляд конята мастия,
че ме, баще ле, напрати
със уйковевек Ивана
и стриковевек Димитра.
Че хим, баще ле, наръчи:
"Юнаци луди и млади,
да не я сте изказали,
дето я Стойкя девойка,
хем да е лудо и младо!"
Стана баща хи, отиде
на град баща хи, на пазарь,
та хи баща хи накупи
сичка юначка премяна
и врана коня хранена,
посляд конята мастия.
Че я баща хи напрати
със уйковевек Ивана
и стриковевек Димитра,
че хим баща хи наръче:
- Юнаци луда и млади,
да не я сте изказали,
дето я Стойкя девойка,
хем да е лудо и младо!
Кога ми бяха отишли
сильнему царю на помощ,
сички се борба бореха
и бял ми камен хвърлеха,
едно ми лудо и младо,
той ми се борба не бори
и бял ми камен не хвърля.
На лице мяза девойка,
юначко носи оружя.
Йошли са, царю казали:
- Царьо льо, мили царьо льо,
всички се борба бориме
и бял ми камен хвърляме,
едно ми лудо и младо,
той ми се борба не бори
и бял ми камен не хвърля,
на лице мяза девойка.
Я царят хим си говоре:
- Заберейте го, юнаци,
отведейте го, юнаци,
на шарените вретена
и писаните кавалья!
Той ко я Стойкя девойка,
той ке се хване, юнаци,
за шарените вретена,
хем ко я лудо и младо,
той ке се хване, юнаци,
за писаните кавалья.
Я Стойкя хитра гидия,
не се хванала, Стойке ле,
за шарените вретена,
хем се хванала, Стойке ле,
за писаните кавалья,
та засвири меден кавал,
меден кавал с ясно гласья.
Йошли са царю казали:
- Царьо льо, мили царьо льо,
той не се хвана, царьо льо,
за шарените вретена,
ле хем се хвана, царьо льо,
за писаните кавалья.
Я царят хим си говоре:
- Заберейте го, юнаци,
отведейте го, юнаци,
на раненият босилек!
Той ко я Стойкя девойка,
от стълба ке го отчепи,
на глава ке го накичи,
хем ко е лудо и младо,
от корень ке го отмъкне...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010