|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома войник
Уилил се Радин баща,
хубава Раде, Раде ле,
уилил се, угрижил се.
Рада на баща говоре:
- Щу си се, тате, уилил,
дали е, тате, зарад нас,
че сме ти много дъщери,
та не мож да ни изхраниш,
кзхраниш, тате, облечеш?
- Не е, щерко, зарад вазе,
но е, щерко, зарад цара:
снощи е абер стигнало
млади войници да идат,
кой има сина да прати,
кой нема, самин да иде.
Рада на баща говоре:
- Тате ле, мили тате ле.
ти иди, тате, ти иди
в София града голема,
купи ми конче алено,
купи ми дреи войнички,
купи ми сабля френгия,
купи ми пушка мартинка.
Баща си Рада послуша...
Кога войници тръгнале
и Рада със тех тръгнала.
Никой си Рада не позна,
че има мома в войската.
Завел ги цара, завел ги
снчките песен да пеят.
Синките песен пеяле,
никой си Рада не позна,
че има в войска девойка.
Царица на цар говоре:
- Води ги, царьо, води ги
в тая чаршия голема.
сичките кавал да купат,
там ще я, царьо, познаеш,
тя не ще кавал да купи.
тя не ще с кавал засвири.
Рада е хитра, разумна,
най-напред кавал купила,
най-напред с кавал засвири.
- Води ги, царьо, води ги
в тая градина овощна.
жена е за плод лакома.
там ще я, царьо, познаеш.
Рада е итра, разумна,
тя си ябълка откина,
на четири я раздели
и на другари подаде.
И там я цара не позна.
Царица на цар говоре:
- Води ги, царьо, води ги
в тая градина със цветя,
коя е, царьо, девойка
тя ще си глава закичи.
Рада е итра, разумна,
тя я на гърди закичи.
И там я цара не позна.
Царица на цар говоре:
- Води ги, царьо, води ги
на тая баня голема,
сичките да се изкъпат.
там ще я, царьо, познаеш.
Рада е итра, разумна,
тя си на цара говоре:
- Царьо ле, царьо честити,
мене ме майка заклела
във баня да си не влизам -
смъртта ще ми е от вода.
Долна Василица, Ихтиманско; хороводна (Стоин-Самок., № 626 - "Мома
войник").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|