* * *

Мома войник

Тилалин вика из града,
из града, из Будимграда:
- Кой има синка, кой няма,
който не, сам да си върви.
Чорбаджи Добри, Добре ле,
той има девет дъщери,
и тях ги люто кълнеше:
- Девет сте, синко, девет сте,
девет сте и вий да не сте,
да даде Господ, синко ле,
до довечера да измрете,
в един гроб да ви заровя,
едно струване да струвам
третини и деветини,
година и половина,
и шест месеца равнене!
Най-малка - Радка безимка,
девет е годин сукала,
на десетата отбита,
тя на тейка си думала:
- Тейко ле, стара старио,
недей си кълна рожбата.
Да станеш, тейко, да идеш
на русенския сърт пазар,
купи ми конче хранено,
хранено, пък некарано,
карано, невъзсядано,
купи му, тейко, гемове -
до два зелени гущеря,
купи му, тетьо, зенгии -
до две ми змии грамадни,
че ми кончето доведи.
Оттам си, тейко, да идеш
в Едрине в Узунчаршия,
купи ми руба юнашка,
купи ми калпак анурян.
Оттамка, тейко, да идеш
на тюфекчийски дюкяни,
купи ми пушка бойлия,
купи ми сабя френгия
и чифтелия пищови.
Че стана Добри, отиди
долу ми, долу в сърт пазар,
купи и клонче хранено,
хранено, пък некарано,
карано, невъзсядано,
купи му Добри гемове -
до два зелени гущеря,
купи му Добри зенгии -
до две ми змии грамадни.
Оттам си Добри отиди
на праматарски дюкяни,
купи й калпак анурян,
купи й руба юнашка.
И оттам Добри отиди
на тюфекчийски дюкяне,
купи й пушка бойлийка
и остра сабя френгия,
и чифтелия пищови,
че й кончето закара.
Радка си конче улови,
в топли дамове уведе,
с бял го ориз назоби,
с руйно го вино напои
и си кончето възседна.
Добри си напред замина,
та се зад тръни потули,
да й кончето подплаши.
Радка на конче думаше:
- Даян ми, давран, добър кон,
какво си видял, да бягаш,
ще газиш хора до корем,
ще газиш кърви до грива.
Ходи ми Радка, що ходи,
ходи ми девет години,
на десетата година
царица дума на царя:
- Царьо ле, царьо честити,
що ми се насън присъни,
жена ти имаш в войската,
как щеме да я познаем.
Царю царици думаше:
- Лесно ще да я позная -
имаме чести бахчии,
през бахчите ще ги прекарам,
жена й за бъхча лакома.
Че си войската прекара
през големите бахчии.
Радка си напред вървеше,
алено конче яреше,
едно си зърно откъсна,
къс по къс го наряза,
на сичките го подаде,
не можле да я познаят.
Мина се малко, ни много,
царица дума на царя:
- Царьо ле, царьо честити,
що ми са насън присъни,
жена ти имаш в войската,
как щеме да я познаем.
Царю царици думаше:
- Лесно ще да я познаем,
ще си войската приведем
през големите чаршии.
Там има хурки писани,
жена й за хурка лакома.
Че си войската привели,
Радка си напред вървеше,
алено конче яреше,
не се улови за хурки,
меден си кавал улови
и си с кавал засвири.
Мина се малко, ни много,
царица дума на царя:
- Царьо ле, царьо честити,
що ми се насън присъни,
жена ти имаш в войската,
как щеме да я познаем.
Царю царици думаше:
- Лесно ще да я познаем,
на баня ще ги заведем,
там ще да я познаем.
Че ги на баня завели,
Радка си напред вървеше,
че се в морето хвърлила,
плавала Радка, плавала,
плавала, че изплава,
сред море до бял камък
и се на камък качила,
не можле да я познаят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010