* * *

Мома войник

- Излези, майчо, погледни
какво се бело белее,
какво се синьо синее
на Юруцкана планина
до двене ели високи,
до двана врисе студени.
Дали са зимни снегове,
дали са зимни ледове,
или са момни дарове,
или са моми на хоро,
или на сури голабе,
или са овце в кошара?
Каков ми ветер излезе,
та ми разфорка голабе,
голабе, момни дарове?
- Дощеру мое, майчина,
ако е зимни снегове
и ко е зимни ледове -
огре ще слънце, стопи ги ще;
ако е момни дарове,
изле ще мома, сбра ги ще;
ако е моми на хоро -
слънцено ага превали,
хороно ще се размахне;
ако е сури голабе,
пукна ще пушка, форкна щат;
ако е овце в кошара,
изле ще овчар, пойо ги ще
зелена трева да пасот,
студена вода да пийот.
Нито са зимни снегове,
нито са зимни ледове,
нито са момни дарове,
нито са моми на хоро,
нито са сури голабе,
нито са овце в кошара,
ами е паша кондисал
с бин киши млади аскере.
Бели чадъри дюздисал,
тьонки е пушки четтисал,
студна е вода заптисал,
червен е тефтер ачтисал -
не дава пиле да форкне,
та не челек да премине.
Не гльода старо, ни младо,
лю койно поде за вода
и в тефтеран го писува,
нах аскер да го проводи.
Левтерине капладисва,
женени мюхюрладисва.
Тьошак е ферман проводил,
ферманан бално казува:
"Кой има сина - да прати,
кой нема - самси да върви
на аскер, още на сефер!"
Всички синове имаха
нах аскер да ги проводет,
Данчо синове немаше.
Та му са жално нажални
и му са бално набални,
че нема синчок изкутен
нах аскер да го проводи,
ам има девет дощери,
десета - Калу-Маруда,
Маруда, Алтън Калуда.
Сьоднал е Данчо да плаче
на равничкине дворове,
ситни си сълзи ронеше
и жално-милно плачеше.
Най-малкана му дощера,
Маруда, Алтън Калуда,
та си на Данча викаше:
- Оти ми плачеш, бобайку?
- Как да не плачем, дощеру?
На аскер ма са писали,
на сефер ма са рукали
зеленен байрак да носем,
каматнен аскер да водем.
Силехан ми е курдисан,
аскеран ми е дюздисан,
утре аскеран торнува,
пък йе не могам да ида,
че ми сам еце старичек
и ми сам малко болничек -
на кон не могам да ехам,
с ноги не могам да ходем.
Девет дощери имаме,
десета Калу-Маруда,
никакво моско немаме
нах аскер да го проводе
да иде, да ма отмени,
аскеран да ми отседи.
Какво ще сега да правем?
Маруда Данчу викаше:
- Немой ми плака, бобайку,
ам стани, та ма обарсни,
голем ми чембас остави -
йе ще да идам за тебе
аскеран да ти отседе,
зеленен байрак да носем,
младичкен аскер да водем!
Та че ми сбери, бобайку,
анадолицки терзие,
да ми накройот, нашийот
аскерска льока премена,
чаушка руба червена;
рубана да е с калеци,
чизмене да са с кичилки.
Купи ми конче бин-грошлу,
купи ми тифек седефлу,
купи ми сабе мердженли,
че си ми конче изведи,
синьо го седло оседлай,
жълта го юзда заюзди,
чифт го попрези попрегни.
Пък йе ще да се пременим
с аскерска льока премена,
с чаушка руба червена.
Че си ми конче подържи,
кончено да си возседнам,
байракан да си нарамем,
аскеран да си заведам.
Ага си дигнам байракан,
ти си ма отзад погледни
прилега ли ма за аскер,
за аскер, боба, за чауш,
каматно ли водем аскеран,
хубаво ли държем байракан.
Данчо Маруди викаше:
- Молчи, дощеру, не думай,
де са е чуло, видело
мома на аскер да иде?
- Иде, не иде, бобайку,
йе ще, бобайку, да идам!
Аскеран в петак отиде,
Калу-Маруда в събота.
Та ги на притек притекла,
та си застигна аскеран.
Па царен селям тя дала,
та си йе царен нагодил
за чауш, за юзбашие.
Вървели, колко вървели,
минали Туна изсрьощу.
Чауш са назад обърна,
та си погльода, порука:
"Де да е боба да види
каков е чауш изкутил,
да дойде сърце на место!"
Ходила ми е Маруда
с каматнине аскере
до дванадесте години.
Никой Маруда не позна,
че ми е бела момица,
че мома води аскеран,
узнало си е, узнало
най-младичконо аскерче,
Марудиноно комшийче,
комшийче, върло душманче.
То на олдаше викаше:
- Олдаше, мои олдаше,
познавате ли, олдаше,
че ни е мома чаушин?
Аскеран си са засдумва,
засдумва, още засгльодва,
един със друг са питаше:
- Каков е викал чаушан,
куркарум той е момиче,
каматан седи в гюсчено.
Къде ли да го водиме?
Хайде щим да го водиме
в каретата гора зелена,
дено се дялат кожлюве,
кожлюве, медни кавале.
Ако е мома чаушин,
че ще се фати у кожел,
пък ко е юнак чаушин,
че ще се фати у кавал.
Момица хитра, най-хитра,
та са не фати у кожел,
ам си са фати у кавал
и ми с кавален засвири.
Сетне са фати у кожел
и на аскеран думаше:
- Йе имам сестра по-малка,
армаган да хи отнеса.
Пак са засдумва аскеран:
- Къде ли да го водиме?
Хайде щим да го водиме
вав безергенски дюкене,
дено са лейот сачмине
и тифецконо кремене,
дено продават инджии,
инджии, ситни мерджане
и други женски кисиме.
Ако е чауш копиле,
че ще загледа сачмине
и тифецконо кремене,
пък ко е чауш момица,
че ще да фане инджие
и още ситни мерджане.
Маруда хитра, най-хитра,
та си не фана инджие,
и още ситни мерджане,
ам си загльода сачмине
и тифецконо кремене.
Пак са засдумва аскеран:
- Къде ли да го отведем?
Хайде щим да го водиме
покрай мазине в дюкене,
дено продават валаяа
и коженине силеси.
Лю ко се фане за вало,
че ни е мома чаушин,
пък ко се фане за силех,
че ни е чауш копиле.
Маруда хитра, най-хитра,
най-напреж фана силехан,
сетне са фати за вало.
Аскерене са сгльодаха,
чауш са хитро досети,
та на аскеран думаше:
- Йе имам сестра и дручка,
армаган да хи проводе!
Пак са засдумва аскеран
и си са народ питаха:
- Къде ли да го отведем?
Хайде щим да го водиме
дено са борка бел Дунав.
Ако е мома чаушин,
най-сетне ще да премине,
пък ко е юнак чаушин,
най-напреж ще да премине.
Ага са тамо отишли,
врют си са чудом чудеха:
"Дали ще мине бел Дунав?"
Маруда хитра гидия
бутна си конче най-напреж,
та си преборка бел Дунав,
отводна страна минала.
Лю щом отсрещу излела,
от конче борже е слела
и си засвале рубана -
разкопчи синьо елече,
разкопчи бели пазухи,
ачтиса гюсче каматно;
разкопчи сини пантоле,
приказа ясни шелии.
Извади гребен хилдишен,
разчеса морни перчеме,
че са на аскер потроси
и са на гюсен почука
и на аскеран думаше:
- Язък ви, язък, аскере,
че с вас е мома ходила
до дванадесте години,
та си ма никой не позна,
че ви е мома чаушин,
че мома води аскеран
и ви е мома водила
до дванадесте години!
Сега ва сами оставям
на Туна река голема,
дошло е време да идам
нах мойна стара майчица.
Че си надена рубана
и си възсьодна кончено.
Конче хи с ноги топаше
и с уста жално цвилеше.
Маруда си му викаше:
- Коню льо сиви, каматан,
оти ми тьошко потопваш
и с уста жално завиваш -
дали си, коню, споменал
нашине равни дворове
и нашно бело коначе?
Хайде щим, коню, да идем
нах мойна стара майчица.
По-борже си ма откарай,
та га си тамо подеме,
йе ща та, коню, назобе
хилбетска бела пченица
и ще та, коню, напое
читашка люта ракие.
Че си посбута кончено,
конче хи форкна, забега,
ногине ситно местеше,
раванан ситно зимаше,
каквото пиле форкаше
и пътюве превзимаше.
Маруда с ръка махаше,
на аскер сбогом даваше,
доде ги с очи видеше.
Кайно си конче яхаше,
доде Маруда усети
и си допадна с кончено
на бащини хи дворове.
Майка хи на двор седеше,
шеран си рудан въртеше,
тьонко си прело сучеше
и жална песне пееше.
Ага си виде Маруда,
че са задала, подала,
от драго кипна, заплака.
Борже при нее отиде,
с бели е ръки прегребе,
с ръки хи снажка стискаше,
с уста хи образ кудеше
и жално-милно плачеше.
Маруда и та плачеше
и на майка си думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
млочко са, майчо, забавих
от царска служба голема,
ала е вейке отседех,
сега ще тув да остана.
Знаеш ли, майчо, или не,
сега ми стана, майчинко,
до дванадесте години
как сам оттува излела -
ебне не сом са наспала,
хлеба не сом са наела
от нашно близно комшийче,
комшийче, младо аскерче,
аскерче, върло душманче.
Иди ми, майчо, постилай,
ще легнам ебне да поспим,
дор са сама не разбуде,
да ма не си порукала!
Легна Маруда, та заспа.
Маруда ебне си спеше,
аскер на Дунав седеше
и си са чудом чудеше
какво да стори, направи.
Дали да мине бел Дунав,
та да преследи Маруда,
или назад да се ворне?
Че си са назад разворна,
право при царен отиде,
и са на царен казали
каков са чауш имали.
Най-маличконо аскерче,
Марудиноно комшийче,
комшийче, върло душманче,
то си на царен думаше:
- Царьо льо, господарьо льо,
ти ми, царьо льо, не знаеш
кой ти аскеран водеше
до днанадесте години.
Данчова Калу-Маруда,
Маруда, Алтън Калуда,
моена близна комшийка,
тя ти аскеран водеше!
Царен си на стол седеше,
морна си кафьо пиеше.
Ага му това казаха,
от ръка чаша изпусна,
от стол си рипна и стана
и на аскеран думаше:
- Аскере, мои аскере,
белки е това истина?
Къде отиде Маруда,
Данчова Алтън Калуда,
дет ми аскеран водила
до дванадесте госини?
Идите, доведите йе,
царка щим да йе сториме!
Че си ми царен проводи
до двама-трима аскере
да му доведат Маруда.
Ага са тамо отишли,
на Марудини дворове,
на порти чукат и рукат:
- Мари, Марудо Данчова,
излези, та ни отвори
вашисе шемшир капии!
Маруда съне си спеше
и си ми хабер немаше
кой хи на порти чукаше.
Стара хи майка изляла,
шарани порти отвори
и си посрьощна аскере.
Те си на майка викала:
- Мале ле, стара мале ле,
къде е Калу-Маруда,
Данчова Алтън Калуда?
Царен йе нее послагал,
та си йе рука да иде
нах неговине палате,
царка ще да йе направи!
Марудината майчица,
та си хми жално викаше:
- Аскере мили, сребарни,
немойте троси Маруда!
Маруда вчера дошлала
и ми е съне заспала,
хич са не е разбудала.
Та ми е мене казала,
казала, още сьодила:
"Мале ле, стара мале ле,
ще легнам съне да поспим,
дор са сама не разбудим,
да ма не си порукала,
от сън да ма не разбудиш,
че дванадесте години
съне не сом са наспала,
хлеба не сом са наела
от наше близно комшийче,
комшийче, младо аекерче,
от наше върло душманче!"
Гогаз йе в ръки фатиха,
польока-льока вървяха
Маруда да не разтросет,
от сън да е не разбудет.
И йе на сън отнесала
на царювине палати.
Маруда съне си спала,
нищо не е усетила
как са йе тамо отнели.
Спала е, колко поспала,
га беше на нощ, сраде нош,
петлине пейот длибочко,
длибочко, още височко,
та йе от сън разбудиха.
Маруда с очи гльодаше,
кощана си огльодваше
и си майчица рукаше:
- Мале ле, стара мале ле,
петлине пейот длибочко,
длибочко, още височко
кайно царюви ламбади!
Царен Маруда викаше:
- Мари, Маруду Данчова,
ти не си майци на скутан,
ами си царю на ръка.
Царка щим да та сториме,
че дванадесте години
ти си ми аскер водеше,
пък та е никой не познал,
че си ми бела Маруда,
Данчова Алтън Калуда!
Сега щиш царка да станеш,
в царски палати да седиш,
жълти жълтици да броиш,
ситни мерджани да нижеш,
на гушка да си ги носиш,
на цяло царство да съдиш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010