* * *

Мома войник

Седнала ми е Иванка,
тяхната долна градина
под бял, под червен трендафил.
Тя дребно везмо везе;
ем везмо везе, ем плаче
и над везмо се навежда.
Отде я видя майка й,
тя на Иванка дума:
- Иванке, моя дъщеру,
що везмо везеш и не пееш?
Ам везмо везеш и плачеш?
Дал ти е везмо объркано,
ил ти коприна не стига?
- Мале ле ти, Иванкина,
везмо не е объркано
и коприна си имам,
но севдъ най-нямам.
Аз имам севдъ на пушки,
на пушки и на тювеци.
Земи ми, мале, донеси
войнишка премяна.
Аз войник да стана,
с царската войска да ида.
Купила й майка премяна.
Иванка си премяна облече
и на царска войска отиде.
Като си строил царя войската,
царюва майкя излязла
на царски равни дворове.
Като видяла Иванка,
тя на сина си думала:
- Да знаеш, синко, да знаеш,
в твоята войска мома има.
- Мале ле, мила мале ле,
отде мале познаваш?
- Пазвите й са възпълни,
пръстите й са възтънки.
- Мале ле, мила мале ле,
отде мале познаваш?
Аз не мога да я позная.
- Синко ле, царьо ле,
утре закар я на чаршията.
Ако е мома, сино ле,
ще се спре на хурки и на вретена,
ако е момче, сино ле,
ще се спре на пушки и тювеци.
Иванка севда има
на пушки и на тювеци
и право се на тях спряла.
- Мале ле, не можах да я позная.
Всички се, мале на пушки,
на пушки и на тювеци спуснаха.
- Синко ле, царьо ле,
Закарай ги на градина -
ако е момче - китка ще откъсне,
ако е момиче - венец ще направи.
Слязла Иванка от коня
и само едно цвете закичила.
- Синко ле, царьо ле,
един път само има -
закарай я на Мириче,
Мириче река - голяма,
там ще я сине познаеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010