* * *

Мома войник

Царят си хабер изпраща,
изпраща, войска събира,
от седем години нагоре,
от седем до седемнайсет,
от седемнайсет до трийсе.
Кой има син, да прати,
кой няма, самичък ще иде.
Чорбаджи Добри Добрева -
той няма син да изпрати,
той има девет дъщери.
Той си из двори ходеше,
ходеше и люто кълнеше:
- Дъщери, девет дъщери,
всички до една да измрете,
с един поп да ви опявам,
в един гроб да ви заровя,
в един ковчег да ви сложа,
когат си нямам, дъщери,
отмена да ме отменят.
Най-малката - Радка Безименка,
девет години сукала,
на висок чардак стоеше,
жълти жълтици нижеше
и ситен, дребен маргарец.
Като зачула татка си,
тез лошите думи,
на татко си казала:
- Татко ле бе, татко ле,
стига си, татко, проклинал,
да идем долу в чаршията,
да ми купим конче хранено,
пушка бойлия, сабя френгия,
дрехи юнашки, дрехи войнишки.
Аз ще ида, татко,
на царя служба да служа,
отмяна да те отменя.
Че стана чорбаджи Добри Добрева,
че отиде долу в чаршията,
купил е конче хранено,
купил е пушка бойлия,
купил е сабя френгия,
купил е дрехи войнишки
и си във къщи отива.
Радка се войнишки облякла,
и отиде на царя да служи.
Служила Радка, служила,
служила девет години,
никой Радка не позна.
Най-после царицата сънува,
събота срещу неделя.
- Царьо ле, царьо, таз вечер
сън съм сънувала,
че има жена у войската!
- Как можем я позна, царице?
Девет години откак воювам,
досега жена нямаше...
- Ще видиш, царьо,
че в събота срещу неделя
сънища вярно показват.
- Как можем да я познайме?
- Ще я познаеш, царьо,
изнеси войската на пазаря,
ще гледаш хубаво, царьо,
който войник вземе ябълка
и я разреже на четири,
то не е жена,
кой я изяде самичък - жена е!
Царя на пазар отива,
гледал царя, гледал,
нищо не познал.
Назад се връща
и на царица казал:
- Царице, мари, царице,
нищо сънищата ти
не показват вярно.
Минало една седмица,
тя пак сънувала сън.
- Царьо ле, истина е,
има жена у войската!
- Как можем да я познайме?
- Пак на пазар ще ги изведеш,
ще гледаш хубаво, царьо,
жената е лакома за хурки,
кой войник вземе хурка,
ще знайш, че то е жена!
Отиват пак на пазар,
гледал царя, гледал,
нищо не познал.
Пак се връща ядосан.
- Царице, мари, царице,
нищо сънищата ти
не показват вярно,
всичко е лъжа.
Пак се минало една седмица,
пак сънувала тя
събота срещу неделя.
- Царьо честити, жена има
насигур във войската!
- Е как да я познайме?
- Ще запалиш баните,
ще накараш войниците
всичките да се окъпят
и на църква ще ги заведеш.
У събота накарват войниците
всичките да се окъпят и казали:
- У неделя ще ви заведем на църква.
Всичките войници у банята влизат,
само Радка настрана седи.
Цар при войниче отива
и на войниче казал:
- Защо, войниче, седиш,
че не влизаш у банята?
- Царьо ле, царьо честити,
мене ме й мама проклела
смъртта ми от вода да бъде...
И се у банята хвърлила,
и разбрали тогаз, че е жена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010