* * *

Мома войник

Личба ми е личела,
Банко ле, Банко джелепин!
Сирак Банко по двор ходи,
по двор ходи, ръце троши,
ръце троши, сълзи рони.
Согледа го най-малата,
най-малата мила щерка,
мила щерка Радолинка,
па на татко потиом говори:
- Леле, тате, мили тате!
Защо, тате, по двор ходиш,
по двор ходиш, ръце трошиш,
ръце трошиш, сълзи рониш?
Дали ти се е додеяло,
девет щерки чуваеки,
чуваеки, дараеки,
десета Рада най-малата?
А баща й говореше:
- Мила щерко Радолинко,
нито ми се додеяло
девет щерки чуваеки,
чуваеки, дараеки,
десета тизе най-младата,
току ми е друга жалба -
вчера съм на пазар ишел,
на нов пазар, на Доляна.
Тамо е телялин личел:
"Кой има сина, кой нема,
кой сина, кой мила брата,
всеки на война да иде,
а кой нема - сам да иде!"
А язека, мила щерко,
като немам нито сина,
нито сина, нито брата,
току имам девет щерки,
десета - тизе най-малата,
сака язе сам да ида.
- Леле тате, мили тате!
Защо тизе сам да идеш?
Язе, тате, войник ч'ида
сос чичини ми два сина.
Отведи ме на нов пазар,
на нов пазар, на Доляа,
при берберин, при побратим;
обричи ми руса коса,
остави ми руси перчик,
купи ми рухо делийско,
купи ми калпак спахийски,
купи ми коня гайтана,
купи ми сабля тънкана,
купи ми пушка огнена!
(...)
Па си стана, па си крена
с чичови си два сина
да иде, войник да биде.
Служила е девет годин,
покара лето десето.
Кога било пред Великден,
влезнала си у оборе,
кон тимари, песна пое:
"Мили моми, мили друки!
Като иде ден Великден,
поете ли великденски,
играете ли лазаречки?"
Дочула я царицата,
царицата от сараю,
па на царо си овори:
- Е, тизека, честит царо!
Мома имаш у войната,
кон тимари, песна пое:
"Мили моми, мили друки!
Като иде ден Великден,
поете ли великденски,
играете ли лазаречки?"
- Ка да я познаем? - царо праша.
А царицата му дума:
- Отведи ги у градина -
кое си е мала мома,
цвеке че набере,
че го зате на главата;
а що си е вреден юнак,
че откине клон от дърво.
Отвели ги у градина.
Не набрала росна китка,
откинала клон от дърво -
не можли да я познаят.
Тогай си царица дума:
- Ай да ги рапущиме -
всеки по дома да с' иде.
Послушал я честит царо -
разпущил ги дома да си идат.
Щом стигнала в дом при макя
и на макя си е продумала:
- Леле мале, мила мамо!
Мене ми се много спие;
че си легна да си преспа.
Па легнала, та заспала.
Тогай зел я царски човек,
та я отнел в Стамбол града.
Тамо се е Рада разбудила,
разбудила се е, продумала:
- Леле мале, мила мамо!
Какво наши петли поят,
като в Стамбол паунето?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010