* * *

Мома войник

Буен се й сефер завдигнал -
кой има сина, ще иде,
кой няма, самси ще иде.
Банко си сина нямаше,
той има девет дъщери.
Банко из двори ходеше -
нахлупил калпак до земя,
обронил сълзи два реда,
дъщери люто кълнеше:
- Кой има девет дъщери,
в един гроб да ги зарови,
едно опевало да опява,
едно струване да струва,
една свещица да пали!
Де го й зачула, зачула,
най-малка Цана мизимка,
тя на тейна си думаше:
- Я мълчи, тейно, не плачи,
дъщери люто не кълни,
я ще на сефер да ида
със чичовите синове -
на царя служба да служа.
Тейно ле, ти мой бубане,
купи ми конче хранено,
хранено, не възсядано,
купи ми седло алено,
алено, яргънлиено,
купи ми дрехи войнишки,
войнишки дрехи, юнашки,
купи ми калпак самурен
и дълга пушка бойлия,
и кара-чифте пищови,
и дълга сабя френгия!
Кат' зачу тейно тез думи,
сълзи си от очи избърса,
че си на пазар отиде,
всичко на Цана накупи,
че я на сефер проводи
със чичови й синове.
Седяла й Цана, Цано ле,
седяла й девет години,
никой си Цана не позна,
не позна и нито узна,
че във царовата войска,
че има жена войнишка...
Царица съня сънува
и си на царя продума:
- Царьо ле, царьо честити,
насън си, царьо, сънувах,
че у войска имало жена.
Цар на царица продума:
- Какво да сторя и направя,
женската да си познайме?
Царица дума на царя:
- Да си прекараш войската
всред село, през чаршията -
жена й лакомна на хурка,
на хурка и на ябълки...
Царя царица послуша,
че си войската прекара
всред село, всред чаршията.
Цана е хитра, хитрица,
Цана си хурка не гледа,
ни хурка, нито вретено -
Цана си гледа и търси
чичовите си синове,
те си ябълки купили,
Цана ябълки купила,
че ги на четир разряза
и на другари раздаде...
И туй си царя не позна,
той на царица думаше:
- Царице, мари, кралице,
не можах да си позная,
че у войска имало жена!
Царица дума на царя:
- И туй ли да те науча,
да си войската прекараш
през тихи бели Дунава,
че жена вода не гази,
не гази и не преплува -
тя ще накрая да седи!...
Царя царица послуша,
на бял ги Дунав заведе,
Дунава да си прегазят,
прегазят, да си преплуват...
Царя заповед издаде -
всички до един да газят.
Всички се у Дунава хвърлили -
сал' сама Цана остана.
Царя войниче продума:
- Що стоиш, войник, що н' газиш?
Цана се царю поклони,
тя на царя си разправи:
- Царьо ле, царьо честити,
баща ми има, царьо ле,
девет дъщери извръстни,
и той си сина нямаше
на война да го проводи,
и аз го, царьо, заместям,
войната да му изкарам!
Царя си Цана погледа,
царя си нищо не рече,
ам' я награда награди -
най-добър кръст за храброст!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010