|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома вино продава
- Станко ле, кръчмарлийко ле,
ти като седиш на дюгянь,
продаваш вино и ракия,
продаваш ли си лицето,
лицето - църните очи?
Станка на Тодор думаше:
- Тодоре, младо копиле,
ти като седиш на дюгянь,
та свириш мощно кавалът,
яко си дошел за вино,
за вино и за ракия,
да туря, холам, да пиеш,
ли стани, та се ратисай,
че ще те фатят уроци!
Тодор на Станка думаше:
- Станко ле, кръчмарлийко ле,
мене ме уроци не фатят,
току ми се фатят очите
на твоите поли везани,
и на бялото ти лице!
- Тодоре, младо копиле,
стани се махни оттука!
Мойто е лице дадено,
дадено - халаль сторено,
на Ивана млагьгьет кехая,
дет пасе овце хилъльяда
със седем души овчаре!
Граматиково кол. Малката Котвина, Малкотърновско; на собакь (СбНУ
57/1983, № 604 - "Мойто е лице дадено - 1"); контаминирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
|