|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Извела си е, Коладе ле, малка мома, Коладе ле,
извела си братово конче,
да го пои в бял Дунав.
Че си стъпа на бял камък,
че си извади огледало,
огледало кокалено,
че си огледва бяло лице.
Сама си се огледвала,
огледвала, окайвала:
- Ой те тебе, бяло лице,
защо си ми бяло лице,
като си нямам първо либе!
Отдолу идат три овчаря.
Първи овчар отговаря:
- Дай ми, моме, тази китка,
тази китка ран босилек,
дет я носиш на глава си!
Че отговаря малка мома:
- Тази китка не я давам!
Отговаря втори овчар:
- Дай ми, моме, тази китка!
Че отговаря малка мома:
- Тази китка не я давам!
Отговаря трети овчар:
- Дай ми, моме, този пръстен,
този пръстен, дет го носиш!
Отговаря малка мома:
- Ела, момко, утре вечер,
на седенки по беленки!
Срещнали се, оженили се...
Засмяно, Варненско; коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|