|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
- Мари, пусто мою юрук либе,
та що ли ми не доходя,
не доходя, не донася,
не донася драм белило,
драм белило, юш червило
и шарено огледало,
да се сама огледувам?
Ква съм бяла, та червена,
ква съм тънка, та висока,
да съм малко черноока,
черноока, белолика!...
Юрук Пени отговаря:
- Пено, Пено, първо либе,
та що ми се, Пено, сърдиш,
че ти, Пено, не знаеш ли -
аз съм, Пено, чужди ратал,
чужди ратал, камилджия,
камилджия, ергелджия.
Коне ми са научени -
деня пасат, нощи лежат,
сред полунощ вода пият;
камили са научени -
ноще пасат, деня лежат.
Войнягово, Карловско (СбНУ 46, № 376 - "Няма време за либето
си"); трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|