|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Извор вода, моме, извираше,
малой моме наливаше,
на вода се, моме, йогледуе,
сос вода се, моме, разговара:
- Дейди, водо, мори, бистра водо,
как сум бела, водо, ем цървена,
още да сум, водо, църнойока,
би изгорело, водо, сийот инсан -
и женети, водо, неженети,
най повеке, водо, женетите,
со се младите, водо, невести!
Що ми бея, водо, ергените,
искиная, водо, поясите,
стегаейки, водо, половини;
що ми бея, водо, женетите,
си оставия, водо, невестите
со се мали, водо, мъжки деца;
що ми бея, водо, стари вдовци,
изкиная тънки мустаци;
що ми бея, водо, свършените,
извратия, водо, пръстенята;
а що бея, водо, стари старци,
избричия, водо, брадиците.
Велес - Македония (СбНУ 10/1894, с. 35, № 6 - "Хубост";
=Славейков, Книга на песните, № 32 - "Извор вода, моме, извираше"; =Осинин,
Д. Народни любовни песни. С., 1936, с. 50, № 78 - "Извор вода, моме, извираше";
=Ангелов-Вакарелски, Лирика, № 38 - "Мома се огледва над вода"; =БНТ
6, с. 451); инсан - свят.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|