|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Стойна стои на високо,
на високо, на сараи;
дека стои - сонце грее,
дек' сборуве - бисер блюве,
ем ву вода се огледуве,
и си вели и говори:
- Варай, Боже, мили Боже,
как съм тонка и висока,
уще да съм църноока,
би го зеу съм царевут син,
царевут син йе златарец -
деня, нокя азна брои,
на пладнина аскер брои...
Тушим, Мегленско - Гърция (сп. Македонски преглед (София), год.
Х, 1936, кн. 3-4, с. 145, № 17 - "Стойна стои на високо").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|