|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Леле, Лено, Гюргелено!
Коня води, коня шета
воз Дунаво, низ Дунаво.
Над вода се надносила,
па си сама говорила:
- Ей, Дунаве, тиха водо,
що съм лепа та юбава,
що съм бела та червена,
що съм тънка та висока,
още да съм черноока -
я бих свето полъгала,
полъгала, помамила,
неженено и женено,
и мъжете тогай биха
млади булки изпростили,
мъжки деца аризали,
а женските изтрепали!
Своге, мах. Валовица; лазарска - на мома (СбНУ 44/1949, № 811
- "Още да съм черноока").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|