|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Тръгнала е Дена мома, Коладе ле,
Дено льо, момне ле, Коладе ле,
да си пои братова коня,
да го пои на бял Дунав.
Напои го, върнала го,
върнала го, вързала го,
вързала го за една пръчка,
за една пръчка дафинова.
Че се върна на бял Дунав,
стъпила е на бял камък
да си мие бяло лице.
Хем се мие, хем се оглява,
хем се оглява, хем се окайва:
- Боже, Боже, мили Боже,
колкото съм бяла и червена,
малко да съм черноока -
поповете бих разпопила,
турците бих разтурчила!
Че се отвърза братова коня,
спровикна се Дена мома:
- Който улови братова коня -
ще го даря добра дара,
тънка дара копринена!
- Туй наздраве, Дена мома!
Суворово, Варненско; коледна - на малка мома (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|