* * *

Хубава мома се хвали сама

Изведе си малка мома
братова си хранен коня.
Изведе го, поведе го,
поведе го, заведе го,
край бял Дунав напои го,
заведе го, напои го.
И върна го, и върза го.
Пак си отиде малка мома,
край бял Дунав да си стъпне,
да си стъпне на бял камък,
че си уми бялото лице,
бялото лице лебедово,
черни очи черешови.
Пак се сегна в пазувичка,
че извади огледалце,
огледалце кокалено.
Ем се сама огляваше,
огляваше, окайваше:
- Лице, лице, бяло лице,
как съм бяла, та румена,
ку бях малко черноока,
турците бих разтурчила,
а българи - потурчила,
поповете разпопила,
граматици - опопила.
Отде я зачу двай овчаря,
двай овчаря - три другаря.
Отговаря големия:
- Мари, моме, малка й моме,
опустяло ти й бяло лице,
кат съм зачул тези думи,
стадо броих, надброих го...
Отговаря по-малкия:
- Мари, моме, малка моме,
кат съм зачул тази реча,
с кавал свирих - изтървах го,
из гиздава бял Дунава,
повлечи го, завлече го...
Отговаря най-малкия:
- Мари, моме, малка моме,
аз ще кажа друга реча,
друга реча, по-хубава,
по-хубава, по-гиздава.
Дето й в тебе тази китка,
дето й в тебе, над окото,
над окото, под чембера,
дай я в мене над ушото,
над ушото, под калпака.
Да я трия на бял камък,
да я пия с руйно вино,
с руйно вино и ракия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010