|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Изгряла ми й ясна звезда, Коладе ле,
под син облак, над бял Дунав,
не ми било ясна звезда,
най ми било малка мома,
малка мома Ангелина.
Станала е на бял камък,
че си бръкна във джобове,
че си извади огледалце,
че са огледа сама себе,
как се гледа, тъй говори:
- Как съм тънка та й висока,
да съм малко черноока,
на бял Дунав мост жа стана,
да минава сяка вяра,
сяка вяра, старо й младо,
най-подире и мойто либе.
Щръклево, Русенско; коледна - на мома (СИБ 1, № 54 - "Огледала
се и сама се харесала").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|