|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Теменуго, мала й моме!
Теменуга по път ходи,
по път ходи, коня води,
кон ми води да го пои,
да го пои бистра вода.
Кон ми вода не пияше,
ям ми тъпа с десна нога,
с десна нога на бял камен,
на каменя огледало,
огледало сребъряно.
Та седнала, огледва се,
сама си се харесала:
- Що съм бяла, та цървена,
да бех още църноока
да залюбя царювото,
царювото хазнатарче!
Руждене (Гюреджик), Драмско - Гърция (СбНУ 50/1963, № 55 - "Сама
се възхищава от хубостта си").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|