|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Бел белила Стана мома,
Стано, момне ле, Коладе ле,
бел белила тънко платно,
набели го на бял Дунав,
разпростря го край доловци,
край доловци, край бреговци.
Че си излезе на връхчица,
на връхчица под крушчица,
че си извади огледалце,
хем се гледа, хем си дума:
- Как съм бяла, тъй червена,
да съм малко черноока,
ще запаля девет града,
девет града й Цариграда!
- Наздраве ти, Стано мома!
Подвис, Карнобатско; коледна - на мома (СбНУ 63/2007, № 51).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|