* * *

Хубава мома се хвали сама

Изляла е малка мома
горе, горе в градинчица,
стъпнала е на бял камък,
огледалце си в ръце държи,
та се гледа, огледува:
- Кат съм тънка, та висока,
дали да бях черноока,
та ме няма ни в сая града,
ни в сая града, ни в градище!
Де я зачули три овчаря,
три овчаря, три другаря.
Първи овчар проговаря:
- Мари, моме, малка моме,
кат ти зачух тая дума,
тая дума, що продума,
с кавал свирих, опуснах го...
Втори овчар проговаря:
- Мари, моме, малка моме,
кат ти зачух тая дума,
тая дума, що продума,
стадо броих, надброих го...
Трети овчар проговаря:
- Мари, моме, малка моме,
кат ти зачух тая дума,
тая дума, що продума
хазне броих, надброих я...
Мари, моме, малка моме,
дай си, момне ле, цветенцето,
дет го носиш на лицето,
на лицето, над очите,
да го издавам по йолдаши,
по йолдаши, по кардаши!
- Тебе пеем, малка моме,
тебе пеем, Бога славим,
от Бога ти много здраве,
от юнаци веселене!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010