|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Станянине, господине!
Изтекла е ясна звезда
от високог, ясног Бога
низ широко, равно поле;
не е била ясна звезда,
най е била малка мома,
на Дунав се огледува
с огледало кокалено,
сама себе отговаря:
- Ой, Боже ле, мили Боже,
що съм тънка, та висока,
още бяла, та румяна,
нал да бях и черноока,
два бих града разградила,
третия бих запалила,
турчина бих разтурчила,
българина потурчила!
Зачуха я три овчаря,
три овчаря, три другаря,
та утече най-стар овчар,
та утече, па й рече:
- Мари, моме, малка моме,
как те зачух, ум ми зайде,
стадо броих, не доброих!
Та утече втори овчар,
дума думи втори овчар:
- Мари, моме, малка моме,
как те зачух, ум ми зайде,
кавал свирех низ бял Дунав,
кавал свирех, не досвирих!
Отромоня най-малкото,
най-малкото, глупавото:
- Не умея как да реча,
как да реча - малка моме,
дай ми, моме, твойто цвете,
дето носиш на лицето,
дай го, моме, на калпака,
да го нося по овчари,
по овчари, по другари!
Пишманкьой, Малгарско - Турция (Родопски напредък, VІІ, 179; =Ангелов-Вакарелски,
Лирика, № 128 - "Хубава мома и три овчаря"); контаминирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|