|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Изгряла ми ясна звезда, Коладе ле,
то не било ясна звезда,
най ми било млада мома,
накичена, надредена,
на рамо й сама крива,
сама крива кобилица,
на края й кованични.
Забрадила й бяла свила,
обула й желти чехли,
тропа, тропа из пътечка,
Че си отиде на бял Дунав,
че си наля кованички,
че си уми бяло лице,
че се огледа на бял Дунав,
кат се огледала и си казала:
- Кат съм бяла и червена,
да съм малко черноочка,
попове ще да разпопя,
ходжове ще да разходжа!
Че си взема кованички,
тропа, тропа из пътечка.
Пиперково, Свищовско; коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|