|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Извела е, Коладе ле, малка мома, Коладе ле,
бащина си враня коня,
да го пои на бял Дунав.
Напои го и се върна,
че се качи на бял камък,
че извади огледалото,
огледалото, кокаляното,
че се сама огледала
и си сама продумала:
- Как съм бяла и червена,
тъй съм тънка, и висока,
ала че си либе нямам,
ни от село, ни от друго...
Из пътя вървят три овчаря,
първи овчар отговаря:
- Мълчи, момне, онемяла,
зарад твойта тънка снага,
стадо броя, надброявам...
Втори овчар отговаря:
- Мълчи, момне, онемяла,
зарад твойте черни очи,
стадо броя, надброявам...
Трети овчар отговаря:
- Мълчи, момне, онемяла,
зарад твойта руса коса,
стадо броя, надброявам...
- Наздраве ти, малка момне,
тебе пеем, Бога славим!
Таз година - малка мома,
догодина - млада булка!
Пчела, Елховско; коледна - на застаряла мома (Архив КБЛ-ВТУ);
контаминирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|