* * *

Хубава мома се хвали сама

Извела си хубава Дена
бащина си хранен коня
да го пои на бял Дунав.
Кон не пие студена вода,
ми най гледа долу-горе,
долу-горе брегом плахом.
Измести го хубава Дена,
че го завърза за калина,
че си стъпа на бял камък
и уми си бяло лице,
извади си огледалце,
огледалце - кокалено,
хем се оглява, хем се окайва:
- Колкото съм белолика,
толкоз да съм черноока -
поповете ще разпопя,
даскалите ще опопя!
Край Дунав стада пасат,
край стадата три овчаря,
три овчаря, три другаря.
Първи овчар стадо брои,
като видя хубава Дена -
ум загуби, брой забрави;
втори овчар с кавал свири,
като видя хубава Дена -
изтърва си меден кавал,
завлече го белия Дунав;
трети овчар, най-малкия,
той на Дена отговаря:
- Аз съм, Дено, най-малкия,
едно зная, две не зная,
каквото зная ще ти кажа!
Дай ми, Дено, твойта китка,
дето й тебе на челото,
на челото над окото,
да я нося татък горе,
татък горе по чардаци,
да я чукам на бял камък,
да я пия с прясно мляко,
колко й сладка момина китка -
като пиле на Петров ден,
като агне на Гергьовден,
като бял мед на Илинден!
- Тебе пеем, хубава моме,
от другарки здраве носим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010