* * *

Хубава мома се хвали сама

Малка мома ризи пере, Коладе ле,
из под облак на бял Дунав,
ризи пере на бял Дунав,
като пере и се оглежда,
кат се оглежда и си дума:
- Кат съм бяла и червена,
и съм тънка и висока,
малко да съм черноока,
бих попове разпопила,
бих ходжи разходжила.
Тамън мома тъй си дума,
отдолу идат трима овчари,
трима овчари, баш чобани.
Отговаря първи овчар:
- Вземи мене, малка моме,
аз си имам триста овце,
триста овце ваклошати,
ваклошати, дългопави.
Отговаря малка мома:
- Аз си не ща нийде нищо,
най си искам бяло лице,
бяло лице, черни очи,
черни очи, гайтан вежди.
Отговаря втори овчар:
- Вземи мене, малка моме,
аз си имам триста овна,
триста овна витороги,
витороги, дългопави.
Отговаря малка мома:
- Аз си не ща нийде нищо,
най си искам бяло лице,
бяло лице, гайтан вежди.
Отговаря трети овчар:
- Вземи мене, малка моме,
аз си нямам нийде нищо,
най си имам бяло лице,
бяло лице, гайтан вежди.
Отговаря малка мома:
- Каквот търсих и намерих!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010