|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Хранила е малка мома
бащина си враня коня.
Ранила го е, гледала го е,
дошло време да го пои.
Изведе го, заведе го,
заведе го на бял Дунав.
Напои го - отстъпи са,
отстъпи са наназади.
Сегна ръка в пъстра пазва,
та извади огледало,
огледало кокалено,
че се сама огляйваше,
огляйваше, окайваше:
- Абре, Боже, мили Боже,
как съм тънка и висока,
да съм малко по-черноока,
турците бяй разтурчила,
поповете разпопила,
граматици опопила.
Мелница, Елховско; коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|