|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Шари мома шарен колан,
дос, момиче чернооко,
у темнина без борина,
на ясната месечина,
на темната облачина.
Нашари го, опаса го,
па извади огледало,
огледа се, бендиса се,
па си сама продумала:
- Леле, Боже, мили Боже,
ка съм тънка, та висока,
оти не съм черноока,
черноока, гривоока,
ергеньете ще залюба,
годените ще разгода.
Марица, Самоковско; хороводна (Стоин-Самок., № 913).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|