|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Малка мома конче води
да го пои студена вода,
студена вода, изворова.
Напои го, отстъпа се,
че се качи на бял камък,
на бял камък, на мермерен.
Извадила огледало,
огледало кокалено,
огледа се, окая се
и саминка проговаря:
- Как съм бяла и червена,
да бях малко по-висока,
по-висока, черноока,
турците бях разтурчила,
граматици опопила,
поповете разпопила.
- Наздраве ти, малка мома,
и момина стара мале!
Маломирово, Елховско; коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|