|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Мари, Стано, бяла Стано!
Бяла Стана двор премела,
двор премела, кон извела,
завела го на бял Дунав
да го пои бистра вода,
бистра вода кладенчова,
кладенчова, изворова.
Напои го и върна се.
Кя застана на бял камък,
та извади огледало,
та се сама огледува
и се сама оплакува:
- Що съм тънко и високо,
негли да бях черноока,
що съм турчи разтурчила,
българето потурчила...
- Мари Стано, бяла Стано,
чула ли си и разбрала,
че са моми оскъпнали,
момците изевтинели -
сама мома за хиляда,
косата хи за два града,
триста момци за кош плява...
Малко Търново; хороводна (Стоин-ИЗТр., № 1562); финалът зает от
друг мотив.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|