|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Повела е малка мома
бащин си хранен коня
да го пои на бял Дунав.
Напои го, измести го,
че си стъпи на бял камък,
на бял камък в бял Дунав,
че си изми бяло лице,
бяло лице лебедово,
черни очи черешови,
вити вежди гайтанови.
Че си бръкна в дясно джобче,
че извади огледало,
огледало кокалено.
Сама се мома огляваше,
огляваше, окайваше,
окайваше и думаше:
- Тъй как съм бяла и черноочка,
тъй да бях малко по-височка,
я турците разтурчила,
я попове разпопила,
я граматици опопила.
Люляково, Айтоско; коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|