|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Сама мома град градила,
на сребърен стол седяла
с бяла фуста копринена,
с тънка риза памучена.
Хем се сама оглавяше,
оглавяше, окайваше:
- Боже, Боже, мили Боже,
кат' съм тенка, та висока
да бях барем черноока -
българето потурчила,
турчолята разтурчила.
Отдолу идат три овчаря,
три овчаря, три другаря.
Първи овчар с кавал свири,
кат' си видя малка мома,
кавалчето си изпусна.
Втори овчар стадо брои,
като видя малка мома,
стадото си той надброи.
Трети овчар отговаря:
- Мари, моме, малка моме,
тая китка на страната
да е на нас на чалмата,
да се хваля по другари,
по другари, по юнаци,
как е сладка хубавата,
хубавата момина китка!
Любимец, Свиленградско, коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|