|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Извела е малка мома
братово си бързо конче
да го пои на бял Дунав.
Напои го, повърна го,
заби колче, върза конче,
че се върна на бял Дунав,
че си стъпна на бял камък
да си мие бяло лице,
бяло лице лебедово,
черни очи черешови.
Че извади бяла кърпа,
та обърса бяло лице.
Че си всегна в пазвата
да извади огледало,
огледало кокалено.
Хем се сама оглавяше,
хем се сама окайваше:
- Боже, Боже, мили Боже,
кат'съм тънка, та висока,
бар да бях и черноока -
турците да бях убила,
а българите наспорила!
Любимец, Свиленградско, коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|