|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Грабна мома бели котли,
хей Коладе, мой Коладе,
па си стъпи на бял Дунав,
на бял Дунав, на сух пясък,
на сух пясък, на бял камък,
па си стъпва на бял камък
да си мие белото лице.
Като се мие и се изтрива,
кат се изтрива и се огледва,
като се огледва и говори:
- Кат съм бела и цървена,
да съм тънка и висока,
би разбила Цариграда,
Цариграда, Букурежа,
би завзела царски сина,
царски сина, Константина,
та би турци разтурчила,
а попове разпопила.
- Тебе пеем, Бога славим,
колкото сме речи изрекли,
толкова здраве в тая къща,
на човечко, на добичко!
Коиловци, Плевенско; коледна - на мома за женене (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|