|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Рано ми рани Дойна мома,
Дойненцем, момненцем,
рано ми рани напред зори,
умила си русата коса,
умила я, оплела я.
Сключила е бели бакъри,
обула е жълти чехли,
че тръгнала назлън-назлън.
Че отишла на кладенче,
на кладенче, на изворче.
Над вода се огледала,
па се сама харесала:
- Как съм бяла и червена,
как съм тънка и висока,
да съм била по черноока,
колко попа щях да разпопя,
колко турци щях да оттурча.
Караново, Айтоско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|